- Красноярск към Иркутск
- Красноярск към Иркутск
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Пак заваля , казах си че от днес карам на юг и би трябвало да се затопли , не знам колко ще издържа на този студ - не че имам избор , но ще трябва да намаля километрите които съм си набелязал да изминавам за деня . Пътя много натоварен , пълен е с камиони , трудно се изпреварва , но давам газ . Мотора работи перфектно и някак си ми вдъхва кураж , топля си едната ръка на цилиндрите . Все е нещо на този студ . След няколко часа взе да се усеща че студа отпуска . Температурата стана около 12 градуса . Даже спря да вали и светна малко .
.
.
.
.
Видях един мемориал на загиналите по сибирските лагери . Реших да го поразгледам хем и малко да почина .
.
.
.
.
.
.
.
Наближих Красноярск на една бензиностанция ми казаха да внимавам , града бил известен с безразсъдните си шофьори ( каквото и да означава това ) . В покрайнините на града , разбрах какво имат в предвид . Постоянно профучаваха покрай мен разни стари " точилки " от всякакви марки , но най-вече японски и с десен волан . Хванах си околовръстното , личи си че е съвсем ново и към Иркутск . Времето пак се влоши и пак стана студено , заваля дъжд и картинката стана чудна . След около час дъжда спря . Пътя беше сух караше се по спокойно , но имаше прелез ( няма как да минеш ) . Този път реших да изчакам да мине влака . Май правиха маневри защото доста чаках .
.
.
.
.
И пак дъжд , докато чаках , много бързо се сменя времето , тъкмо се зарадваш и отново дъжд . Направи ми впечатление че май върви с мен , защото на моменти като спре и аз спра да зареждам бензин и пак почва да вали . Карам към Иркутск обаче времето се влоши още повече .
.
.
.
.
Влязох в Канск , мисля че е военен град , имаше големи полигони , много поделения , летище с много военни самолети . Намерих гостиница след голямо лутане , но беше хубава . Малко цифра , но хората бяха любезни и разбрани , веднага прибраха мотора в гаража на хотела . Пак къпане сушене на дрехи . Починах си и на другия ден зацепих към Иркустск .
.
.
Навлизам дълбоко в тайгата . Пътя изчезна и карам върху утъпкана лепкава кафява пръст , много добре утъпкана от камионите и много хлъзгава . гумите държат много стабилно , на няколко пъти се поднасях но с малко газ мотора излиза без проблем . Видях много красива нова църква , цялата е от дърво . Tук в нищото , много странно място са избрали . Може би има защо .
.
.
.
.
На места пътя се стеснява и малко трудно се разминават две коли а пък за камиони е невъзможно . Но няма избор , лошото беше че дъжда не спира , на места пръста много се е рзкашкала и много се натрупва , като караш бавно хвърчи по каската и по краката . Но като караш малко под дъжда , бързо се измива от теб до другия път . Най после този участък свърши , не беше много малък , около 80 км . Излязох на асфалт и давам газ , но много здраво заваля . Температурата пак падна и взех да премръзвам , най вече ръцете и краката . Спрях на една столова , да хапна и да се стопля . Вътре топло , парното работи , тираджии по къс ръкав и шорти - завидях им . Аз пак мокър , премръзнал направо не ми се тръгва , гледам прогнозата - само дъжд и ниски температури . Излязох от заведението гледам мотора и дъжда и си казах няма какво да стоя ами да се мятам и че трябва да мина километрите за деня а пък заради лошите участъци и лошото време нещата не вървят .
.
.
.
.
В тази част на сибир тировете станаха по малко по пътя , защото се получава среда и една голяма част от стоките се доставят през Монголия или през Владивосток . От Европа е доста далеч . След около час и половина избягах от дъжда , значи се движи бързо зад мен . Реших да давам газ без да спирам , освен за зарядка . Така карах на по малко дъжд . Обаче се появиха нови лоши участъци . Както си караш със 100 - 120 и изведнъж асфалта свършва и се бухаш в чакъл . Ако бях с друг тип мотор със сигурност щях да се изтърся . Тези участъци са по къси 20 - 30 км, но са много на често . На някои от тях се работи а на други не . Започнах да се изкачвам и спускам някакви планини . Стана още по студено , досега търпях , но сега направо замръзнах - не издържах и спрях на една безиностанция да се постопля . Излезе едно момче от офиса отзад и каза че е байкър .
Разговорихме се , дадоха ми чай , подейства ми добре . Благодарих и се метнах и пак на пътя , но за нула бройки си върнах ужасното състояние , но си казах че отивам на юг и рано или късно ще започне да се стопля . Да ама не , слязох от планината и пак студено , но поне дъжда спря . Ту само ръми ,ту вали като из ведро . Не спирам трябва да стигна Иркутск до вечерта . На другия ден смятам да карам по малко , участъка до Улан Уде е около 500 - 600 км. Карам между хълмове и долини . Реките обаче големи и много вода се разлива на страни . Не е добре тази вода залива някъде по надолу . След стотина километра започна да се усеща затопляне и дъжда спря , карам през едни села забравени от бога . От село до село 100 км .
Първоначално не обърнах внимание на едни стълбове , някак си странно нашарени и поставени в средата на полето , но след няколко километра видях , че служат за отчитане на водата която ги залива . Наистина реките които видях преди , тук бяха направили полетата в езера . Явно слизам надолу , но някак си не го усещам . На места водата е почти на пътя . Ще има наводнение скоро , но най вероятно тука е нормално , защото в момента тук е пролет . Много се чудих за хилядите километри които минах до сега , как не видях и едно цвете в тези тресавища . Нищо различно от трева и брези като изключим Урал . Хиляди километри едно и също .
.
.
.
